Молитва царю небесний

В конец утрени» от IV заглавие в Минея. Степенни антифони — пеят се на владеещият глас. На Господски и Богородичен празник: «Слава и нине» на празника. Ако е Богородичен или Господски празник: 1 път възкресния тропар и 2 пъти тропара на празника без «Слава. Ако е Богородичен празник: евангелски чин. VII, VIII, IX песен и пеем «Хвалим благословим» с ирмоса на VIII песен. Празнични антифони » От юнности моея» гл.

молитва царю небесний

Подробней в видео:

Богородицу и матерь» пеем «Честнейшую херувим»15. Светилен на деня от Октоиха «слава. Богородичен «в конец утрени» от IV заглавие на Минея24. Чете се на църковнославянски език от понеделник до четвъртък през Първата седмица на Великия пост. Той моят Бог е — и ще Го прославя с песнопение. Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме! Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? 0, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове. Бога — и чужд за блажения рай.

В престъпност се виждам затънал — и тръпна и чезна в боязън. Далеч съм от вечното царство — грехът ме измъчва безкрай. Ева, пред Бога в греха й се ти провини. Ева — повикан от дръзкия глас на плътта.

Молитва царю небесний

Горчивата ябълка вкусих — наглед така сладка и сочна. И тъй се предадох всецяло — безпомощен роб на страстта. Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава. Война срещу своята съвест с лукавите мои дела. На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе. И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар. Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твоите врати! Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения. И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.

Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един! И с бащина прошка приемаш любимия, блудния син. Спасителю, Ти не отблъсквай раба си поне в старини. В ръцете на разбойници паднах, със своите помисли грешни. И те най-жестоко покриха телото ми с рани безчет. Христе, изцери с милостта Си сина Свой разблуден и клет.

Ти, Агьнче Божи, снеми и греховното бреме от мен! Облей ме със милост — и нека тя в мойто сърце да просветне. О, дай ми способност да мога да роня сълзи умилен. Твоята милост безкрайна — поройни, умилни сълзи. Свойто лице не отвръщай от моя греховен товар. Ти сътвори ме — очистен, спасен, опростен. Простри, в старостта ми, Ти Свойта спасителна крепка ръка.

Спасителю, Свойто богатство в безпътен живот аз разсипах. От подвизи благочестиви изпразнен е моят съсъд. Побързай, помилвай сина Си преди да премина отвъд. Пред Теб коленича, Иисусе, в грях паднах, но Ти очисти ме. Снеми, Милостиви, от мене тоз тежък товар-грехове. Облей ми сърцето със обич — умилни сълзи изпрати ми! Не ще ми душата престане към Тебе все тъй да зове. Не влизай във съд Ти със мене!

На преподобната Мария Египетска Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас. На преподобния Андрей Критски Преподобни отче Андрее, моли се Богу за нас. Със любов сега ти пеем — погледни към нас! Троичен Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух. Богородичен И сега, и всякога, и във вечни векове. Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.

И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи! Христа, в света се въплътил от Дева! Със Свойто милосно око, Спасителю, Ти погледни ме. Изповедта ми от сърце — сърдечно моля, приеми ми. От всички най-съм грешен аз, най-много съгреших пред Тебе. Но Твоя твар съм — приласкай сина си грешен, най-последен. Ти простри ръка над мен и, както Петра, подкрепи ме.

Спасе, Ти ме очисти — Излей над мене милостта Си. Водачите на всяка страст ме дращят с гняв и задушават. И беззаконието им не стихва, още продължава. Твой е лик, със своите дела изкалях. И от тогаз до днешен ден врагът неспирно ми досажда. Бог по образ Свой съгради, презрях, пленен от суетата. Първоначалния свой лик на добротата аз премахнах. Но, Спасе, Ти го пак открий като изгубената драхма.

Ти със моите сълзи омий душа ми осквернена. Теб тъй както никой не грешил е. Ти, Спасителю, си Бог — и моля: тях Ти изпрати ми. Си — през тях да влеза с опрощение. Той Съдия е и Бог е, яви се пред Него със страх. Кому ли приличаш, о душо, окаяна и многогрешна? На Каин — убиеца първи, а също тъй и на Ламех.

Телото си си вкаменила — със злото в коварната среща. Със злите стремежи ума си уби ти, потъна във грях. Еноса последва, ни пример от Сита пък взе. На Божия гняв ти отвори източника, душо, самичка. Навън от ковчега на Ноя остана единствена ти. Ламех тъй редеше в ридание: Аз мъж убих и нараних се. О, как подражавах и аз на убиеца древен Ламеха! Той мъж бе убил, а пък аз си душата с греха умъртвих.

молитва царю небесний