Молитва ефрем сирина

Христа Бога да се спасят нашите души. Стенопис от Боянската църква край София, преди реставрацията. Сирия до смъртта си през 373 г. Ефрем Сирин бил родом от Едеса, Сирия — син на благочестиви родители. Основал училище в Едеса, от което са излезли много знаменити учители на Сирийската църква. По свое завещание от скромност бил погребан в края на градските гробища, дето погребвали странници, в 373 година. Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Ефрем Сириец е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил множество съчинения, сред които и тълкувания на цялото Свещено Писание. Борбата с греха и покаянието е основна тема в съчиненията и проповедите му.

молитва ефрем сирина

Подробней в видео:

Неслучайно молитвата «Господи и Владико на моя живот» от този «проповедник на покаянието» е в основата на православното богослужение през Великия пост. В разнообразни литературни и омилетични форми св. Ефрем разглежда и други основни нравствено-аскетични въпроси. Ефрем Сирин води борба с ересите и утвърждава православната вяра и до нас са останали множество негови догматико-полемически съчинения. Житие на свети преподобни Ефрем Сирин Църковният учител преподобни Ефрем Сирин се родил към 306 г. Мигдония, която граничела с Персийското царство. Според сирийски актове той бил син на езически жрец, но според указания в собствените му съчинения неговите родители били прости земеделци и добри християни. Между неговите прадеди и сродници имало няколко мъченици и самият той бил възпитан в страх Божи от ранно детство. На сън била открита на майка му бъдещата слава на нейния син.

Молитва ефрем сирина

С особено видение през време на неочакваното му престояване в тъмница, където бил затворен по недоразумение, той самият бил призован към духовно вглъбяване и молитвено внимание в изявите на Божия промисъл. Наскоро след излизане от тъмницата той напуснал света и се отдалечил при отшелниците в планината, където станал ученик на Св. Но повечето от своето време той посвещавал на молитва и на писане проповеднически и изяснителни книги. Той писал полемични книги дори и в стихове, например срещу Аполинарий Младши, и изтълкувал стих по стих цялото Св. До наше време са се запазили много негови беседи, наставления, проповеди, увещателни слова към монасите, тълкования на Св. Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: ден и нощ по лицето му се леели сълзи, но лицето на Ефрем сияело от това. Яков Низибийски, а през 350 г. Низибия, и преподобни Ефрем се преселил в Едеса, град разположен на половината път между Низибия и Антиохия.

Като по-близък до тази столица на Изтока, този град бил видимо по-голям, по-оживен и изпълнен с повече съблазни. За своето препитание преподобни Ефрем се наел да работи в една баня, а в свободното си време проповядвал словото Божие на езичниците, но все пак той се теготил от живота в големия град и по съвета на някой си старец Юлиан отишъл на подвиг в една от съседните на Едеса планини. Обаче на същия старец било открито във видение, че Ефрем е избран от Бога за вразумяване на съотечествениците, и Ефрем като се върнал в града, отново се заел с тълкуването на Св. Искам да живея в безмълвие, затова бягам от мълвата и от изкушенията на света. Ефрем се засрамил и се върнал към своето служение. За успеха на работата си той основал в Едеса училище, от което по-късно излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Едеса, където с поученията си привеждал към покаяние и придобивал за Бога много души.

Те двамата често се посещавали един друг и прекарвали известно време в благочестиви беседи. 50 години се подвизавал в Сирийската пустиня. Настъпил смут един ден в Низибия, докато той бил още там. Градът бил развълнуван от новината, че дъщерята на виден търговец очаквала дете от Ефрема «светията». Самият преподобен не отхвърлил клеветата, виждайки и в тая неочаквана беда някакъв Божи промисъл. Запитан пред свидетели от самия владика св. Яков, Ефрем паднал в нозете му и с голямо съкрушение промълвил: «Наистина, отче мой, аз съгреших и съм виновен!

Ето син ти, гледай си го! Наистина, отци мои, аз съм много грешен. Но умолявам ви: Молете се за мене, дано бъда помилван от Бога! Героично понесеният срам от невинния Божи човек скоро бил стократно възмезден. Сам Бог му внушава, как да възвърне доброто си име. В препълнения храм на един празник го видели да влиза през народа и да се запътва към св. Заклевам те в името на Господа Иисуса Христа, открий ни истината!

Цялата църква коленичила, а от очите на злодумците течели горчивите сълзи на разкаянието, и всички се втурнали да молят за неговата прошка. Преподобният кротко ги увещавал никого да не осъждат прибързано. Видял на сън извисен до небето огнен стълб и чул глас: «Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен стълб, такъв е и Василий, архиепископът на Кесария Кападокийска! Понеже не знаел гръцки език, а само родния си сирийски св. Ефрем Сирин, придружен от преводач, се отправил за Кесария и заварил Василий по време на проповед в храма. Честний отче, защо ти не си ръкоположен за презвитер, като си достоен за това? О, ако бих могъл да имам само твоите грехове! Василий възложил ръце върху Ефремовата глава и го ръкоположил за дякон.

Ефрем чудесно проговорил гръцки, прекарал още три дни при Василий, който го ръкоположил и за свещеник и се завърнал в Едеса. Там той продължил предишния живот, прекарвайки в молитва и писане на своите назидателни поучения, като винаги избягвал човешката почит и временната слава. Денем и нощем пребивавал в молитви и сълзи, мислейки за Страшния съд, за който много писал и говорил. За него казвали съвременниците, че се уморявала устата му да говори, но не и умът му. А благодатта Божия била толкова изобилна в него, щото той молел понякога Бога: «Намали вълните на благодатта Си! Преживял богоугодно много години, преподобни Ефрем Сирин тихо отминал във вечността, като своевременно написал знаменития си Завет към учениците си, понеже му било открито, кога ще умре. Той починал в ръцете на един от любимите си ученици през 373 година.

Съгласно завещанието му, погребали го в края на градските гробища, където заравяли бедните странници. По-сетне неговите нетленни мощи били положени в гробницата на едеските епископи в една от градските църкви. Свети Ефрем Сирин е един от древните отци, които са най-рано преведени на старобългарски език. Из книги «Синаксарь: Жития святых Православной Церкви», вышедшей в издательстве Сретенского монастыря. Эта сияющая звезда Церкви явилась на Востоке в далеком Нисибине, в Месопотамии, около 306 года. Он выгнал сына из родного дома за сочувствие христианской вере.